За да използваш Wine It UP, трябва да потвърдиш, че имаш навършени 18 години.

Дефекти във виното- как да ги познаем?

Към блога

На всеки винолюбител му се е случвало да вземе бутилка вино, да я отвори в приятна компания и атмосфера и точно когато съзнанието се е настроило за поредното вино изживяване, носа и небцето развалят момента с неприятно усещане. За съжаление, тези моменти, макар и рядкост, все пак се случват, и е добре да сме подготвени за тях, за да не е разочарованието пълно. В тази връзка ще се опитаме да представим на вашето внимание най-често срещаните дефекти във виното и как да се предпазим от тях, доколкото е възможно.

1. Окисление

Нито едно вино не е застраховано от окисление, особено свежите бели вина и розета. Окислените вина имат убит цвят без блясък, с нюанси в кафявата гама, аромата изветрява, губи свежестта си, интензивността му спада. Вкусово се появяват горчиви, сухи нотки, свежестта изчезва. Окислението рядко е проблем на самото вино  бъдете сигурни, че няма енолог, който умишлено да бутилира и предложи на консуматора окислено вино. То най-често се появява като следствие от неправилното съхранение на бутилката вино и обикновено се отнася до конкретната бутилка, която сте имали малшанса да дойде при вас. Е, случва се и на най-добрите, така че не го приемайте лично, просто преминете към следващата бутилка. Един съвет от нас: съхранявайте бутилките си с вино легнали, за да бъде тапата винаги влажна. Когато бутилката стои изправена дълго време, тапата изсъхва, свойствата й се нарушават и риска от пропускане на кислород и съответно окисление е по-голям. 

2. Тапа

Така наречената ”тапа”, също известно като „коркнато вино”, е следващия доста срещан дефект. Дължим го на веществото 2,4,6-трихлоранизол (TCA), което понякога се съдържа в корковите тапи и от тях то преминава във виното, където придава неприятен аромат на сурова дървесина, стар вестник, плесен, мокра козина и прочее благовония. Истината е, че колкото и да са качествени и скъпи корковите тапи, с които са затворени бутилките вино, риск за „коркване” винаги има (обикновено една на всеки 50-100 тапи „се изпуска” във виното). На пазара вече има немалко вина, затворени с други видове тапи (винтови капачки, стъклени, силиконови и др.) където риска от коркване е на практика нулев, но все пак корковата тапа има някои ненадминати предимства, които я правят задължителна за определен тип вина. Сами разбирате, че е несериозно да затворите едно старо, отлежало, голямо червено вино с винтова капачка. Така че, ако си падате по този тип вина  ще трябва да поемете риска.

3. Сулфити

По принцип всяко вино съдържа сулфити в определени дози (дори и органичните и биологични вина, където нивата им са значително по-ниски, но все пак ги има). За съжаление все още не е изнамерено вещество, което по-ефикасно да защитава виното от микробиологична развала и да е разрешено за влагане във вино, което прави използването му задължително. В допустимите от закона дози сулфита е безвреден за организма. И все пак  ако усетите във виното аромат на сяра, развалени яйца, гума и други подобни  вероятно, по някаква причина, серният двоукис е завишен. Понякога този проблем се решава с декантиране и аериране на виното. Уверяваме ви, че повечето енолози стриктно следят нивата на серен двуокис във вината си и никога умишлено не биха пуснали на пазара вино, което не отговаря на нормите. И ако все пак попаднете на такова вино  пожалете организма си и не го консумирайте. В противен случай рискувате тежко пробуждане на сутринта. Не забравяйте обаче, че и тук важи най-основния принцип  консумирайте с удоволствие и мярка!

4. Вторична ферментация

Тя е основен етап в производството на пенливи вина, но за всички останали е признак за микробиологичен проблем. Обикновено се получава при вина с по-висока остатъчна захар, ако не са обработени и стабилизирани достатъчно добре, или пък такива, произведени в среда със занижена хигиена. Във всеки случай резултатът е един  мехурчета във виното, характерния „псссст” звук при отваряне. Първо се уверете, че пиете вино, а не бира. После погледнете виното в чашата си  ако е мътно и опалесцира  тогава действително имаме проблем и виното вероятно е негодно за консумация. А ако не  тогава няма страшно, вероятно говорим за малко по-високи нива на газ в бутилката  случва се при някои млади бели и червени вина, особено ако вината са много бързо подготвени за реализация и бутилирани „по спешност”. В крайна сметка всичко е въпрос на вкус  ако на вас не ви допада, сигурни сме, че наоколо има някой по-непретенциозен, който ще му обърне подобаващо внимание.

5. Микробиологичен проблем

Виното е органичен продукт и като такъв дава дом за много и най-различни микроорганизми. Много от тях са полезни за него (все пак самото превръщане на гроздовия сок във вино, както и други процеси във винопроизводството, става изцяло под действието на микроорганизми). Наред с тях обаче има и „лоши момчета”, които сериозно могат да навредят на качеството на напитката и срещу които енолозите водят постоянна борба. Някои от сигурните белези за такъв проблем са: мътност, неприятен аромат (на мръсен парцал, канализация, пот, обор, лейкопласт, болничен аромат и други). За съжаление, дори да се отървем от тези организми, ароматите, които остават след тях, обикновено са много трайни и трудни за премахване. Затова най-доброто средство за борба с тях е било и си остава безупречната хигиена в производствените помещения и особено при бутилирането, защото там опасността от вторично замърсяване е най-голяма. С радост забелязваме, че такива вина са все по-голяма рядкост, за което отдаваме нужното уважение към всички винопроизводители, които работят неуморно за предлагането на пазара на все по-качествени продукти.

6. Развала в следствие на излагане на топлина

Не бихме го нарекли точно „развала”, може би топлинно „влияние” е по-точният термин. Във всеки случай обаче, излагането на бутилката вино на прекомерно висока температура води до промяна във вкусово-ароматичния му профил, а също и в цвета. Аромата става конфитюрен, захаросан, напомня много на бабиното сладко, вкусово също става сладникаво и „конфи”. Понякога, вследствие от топлината, газът в камерата под тапата се разширява и я избутва нагоре, което пък би могло да доведе до окисление. Така че прекомерното загряване няма да направи виното ви негодно за консумация, но може да ви изненада неприятно когато го опитате и очакванията ви не се оправдаят. Всичко описано по-горе е валидно и за случаите, в които бутилка вино е изложена прекалено дълго на пряка слънчева светлина.

За финал можем да обобщим, че огромната част от проблемите, които могат да възникнат във виното ви, са резултат от неправилно съхранение. Затова, за да е максимално удовлетворението ви от отворената бутилка, грижете се за нея добре – съхранявайте я легнала, при подходяща температура, защитена от пряка светлина. Съобразявайте се със стила и възрастта на виното, което пиете: ако е необходимо охлаждане – охладете, но не шоково, в камерата, ако е необходимо декантиране – декантирайте, съчетайте правилно храната си. Използвайте вакуумни тапи за отворените бутилки – това удължава живота им. И най-важното, което вече споменахме – консумирайте с удоволствие и мярка, в приятна компания и в добро разположение на духа. С една дума – уважавайте виното си, за да ви уважава и то!

 

Автор: Димитър Иванов