За да използваш Wine It UP, трябва да потвърдиш, че имаш навършени 18 години.

С дъх на вино и череши

Към блога

Както вече разбрахте, наскоро екипът на Wine it up имаше уникалната възможност да сподели едно преживяване с една от най-известните и уважавани вино-личности в световен мащаб- Карълайн Гилби, MW. Тя беше за пореден път в България, този път по покана на Регионална Лозаро-Винарска Камара „Тракия”в рамките на проект за промоция на български вина в Германия, Англия и Италия. Разбира се, на поканата на организаторите не можахме да откажем, затова още по изгрев, въоръжени с дегустационни бележници и добро настроение акостирахме в първата изба, заложена в иначе натоварената програма на винения тур- Винарска изба Нерагора. Отбивайки от магистралата в посока гр.Съединение и не без помощта на местните хора, успяхме да открием китното и учудващо оживено за нашата родна действителност село Черногорово. Сгушена в огромни черешови градини, апетитно узрели и изкусителни, открихме и избата: амбициозен проект на италианец, с особена любов към България. Собственикът е направил сериозна инвестиция в биологично производство на овощни градини и лозя. С леко закъснение, дало ни възможност да се полюбуваме на красивия пейзаж, дойде и останалата част от групата, в това число и нашият „Guest of Honor”- Карълайн.

      

 След кратка, но съдържателна обиколка из изключително съвременната и издържана в духа на модерните технологии изба и след като опитахме най-хубавите череши през този сезон, пристъпихме и към дегустация на вината им. Тя започна с един интересен бял купаж, реколта 2012 Шардоне и Мускат отонел, който въпреки сравнително напредналата си възраст показа забележителен, сложен цветист нос с нотки на цитруси, бяла череша и свежа минералност. Продължихме с Мерло 2012 от серията Арес, които показа плодов аромат на череша и костилкови плодове с добре вграден, неангажиращ дъб. След това се насладихме на купажа Мерло х Мавруд 2013, също от серията Арес. Той се характеризира с плодово-подправков, „див“ нос, с много добра дължина, мека атака и послевкус. И веднъж вече на вълна Мавруд, продължихме с купажа Каберне совиньон х Мавруд 2013, който ни впечатли с наситеният си, сложен нос с нюанси на подправки, черен шоколад, зелена пиперка и мока, кадифени танини и приятна свежест в края. Веднага след него се насладихме и на перлата в короната на Нерагора: Мавруд Neragora 2012, за който изключителен аромат, дори Карълайн възкликна „Дано не си внушавам заради обкръжаващите ни черешови градини, но в аромата на това вино усещам зряла, сочна, току-що набрана черна череша“. Потвърждаваме, така е и ще ни е интересно да видим как ще се развие това вино в следващите години!

Няма да лъжем, че напуснахме с известно нежелание този плодово-винен рай, крепеше ни единствено мисълта, че обиколката ни тепърва започва. Следващата спирка беше една сравнително нова звезда на българският винарски небосклон- изба Каменки. Сгушена в полите на Родопите, съвсем близо до едно от огнищата на винарството в България- гр. Перущица, само на няколко километра встрани от главния път попаднахме на едно магическо място. Избата и лозовите й насаждения около нея се намират в един изключително интересен и уникален лозарски микрорайон, който е дал името си на избата- Каменки.

 

Макар и все още не напълно завършена, тя вече се развива успешно и намеква за серизония потенциал на терорара там. Дегустирахме две от бутилираните им вина, както и доста вина направо от „извора”, сиреч резервоарите. Първото от тях е купажно, Мерло х Каберне совиньон 2013, което показа елегантен, наситен аромат със смолисти тонове и нотки на зрели черни плодове, мека атака и свежест в края. Второто вино беше с доста по-сериозен потенциал, купаж между Мерло, Каберне совиньон, Сира и Мавруд, реколта 2012г. със сложен нос на зрял плод, акация и сухи треви, мека атака и добре интерирани танини. После опитахме последователно няколко все още наливни вина от съдовете, които вече загатват за потенциала си и ще очакваме с нетърпение на пазара.

Няма как да не спомена и ръчно-произведените милинки с домашно сирене, произведени лично от съпругата на технолога там, които съвсем буквално ни накараха да си оближем пръстите до лактите. Дори г-жа Гилби призна, че не само вината от Перущица са хубави, местното „гурме” също не е за изпускане.

Излязохме от Перущица сити и доволни в посока село Устина и разположената в сърцето на селото Вила Юстина. Интересно ни беше да научим, че името на селото и избата съвсем не е случайно, а са наименувани на римският император Юстиниан- според исторически източници и разкопки в района се предполага, че там се е намирала една от летните му вили. Региона е толкова красив, че ние също бихме си построили летните вили там, така че сме склонни да вярваме.

      

Посещавал съм Вила Юстина няколко пъти и всеки следващ такъв са успявали да ме изненадат с нещо ново и авангардно. Този път това беше новата им, напълно функционална и изключително приятна дегустационна зала и енотека, където пристъпихме към дегустация на част от вината им, представени ни лично от главния енолог на избата. След станалият модерен вече „Welcome drink” с Villa Yustina Brut 2013, започнахме с дегустация на бели вина и по-специално паралелна дегустация на реколта 2013 и 2014 на купажа Совиньон блан х Семийон х Коломбар, в серията 4 Seasons. 2013 определено впечатлява с много чистия си плодов нос, с меката си атака и свежо тяло. 2014-та е със малко по-минерален характер и по-свежи киселини. След тях опитахме и едно Шардоне реколта 2012, Barrel Fermented с изключителен баланс между добре вградения дъб, свежест и мекота. След тях продължихме с червени вина и Пино ноар 2013 от серията 4 Seasons, което впечатли със сортов аромат и много балансирано и меко тяло с добра дъжина. След тях пристъпихме към тежката артилерия на избата: Каберне совиньон 2009 Monogram; Мавруд х Рубин 2011 Monogram и Кюве 2010. Всяко едно от трите е изключително вино със свой собствен дух и характер, който остава трайно по небцето. Но все пак отдавам своята пристрастност към Кабернето от 2009, което имаше изключителен, комплексен нос с преплетени аромати на червен плод, ванилия, какао, черен шоколад , сухи плодове, подправки и спомен за полски цветя. Мощна, но нежна атака и дълъг и запомнящ се финал.

 След вълшебната Вила Юстина се запътихме към не по-малко притегателната Беса валей, край с.Огняново. Също съчетаваща в себе си духа на традиционното френско винарство и модерните технологии с уникалния тероар в региона и подбрани лозя, Беса валей традиционно се нарежда сред водещите български производители на висококачествени вина.

      

Започнахме дегустация с новото розе Енира 2014, произведено изцяло в духа на така модерния напоследък Провансалски стил, с блед, нежнорозов цвят, деликатни плодови нотки, свежест и минералност. След тази глътка деликатност преминахме към червените вина и Енира 2010- купаж между сортовете Мерло, Сира, Пти вердо и Каберне совиньон. Сложен аромат на синя слива, тютюн, шоколад и черен плод. Елегантен, добре вграден дъб. Завършихме с Енира Резерва 2007, в чийто купаж влизат същите сортове, но в различна пропорция (Мерлото преобладава). Впечатляващ аромат на червени плодове, интегриран дъб, шоколад, подправка, вкусово кадифени танини, и нотки на зелена чушка. Забележителен финал.

За съжаление след Беса валей трябваше да прекъснем тура по-нататък поради неотложен ангажимент, но само за да се включим пак в програмата по-късно на вечерята в „Четири сезона”- Пловдив, впечатленията си от където вече споделихме.

В края на този така интересен ден, оставаме с приятното чувство, че българските вина стават все по-добри, избите ни- на все по-високо ниво, и това няма как да остане незабелязано и от световните експерти, каквато без съмнение е Карълайн Гилби, MW. Пък и черешите са ни хубави. И милинките…

 

Автор: Димитър Иванов