За да използваш Wine It UP, трябва да потвърдиш, че имаш навършени 18 години.

Винената бутилка

Към блога

Стъклената бутилка, която приемаме за стандарт в съхранението, отлежаването и транспортирането на вино не е чак толкова стандартна и класическа. Ако се разровим в историческите книги, а дори и Библията ще открием, че виното се е съхранявало в доста различни приспособления и съдове и едва през 18 век започнала по-широката употреба на стъклени бутилки за вино. За да не ви подведем е необходимо да поясним, технологията за произвеждане на стъклени бутилки е била позната много преди това, но те са били използвани основно за да се сервира виното в тях или да се съхранява за много кратки срокове, поради чупливостта и ненадеждността му като метод за съхранение.

В древността хората са произвеждали и съхранявали вино в керамични съдове (амфори, делви и др.), също така за транспортиране на малки количества са се използвали кожени мяхове. Формата на керамичните съдове не е позволявала стабилното им съхранение, затова много често са стояли заровени в земята или на специални поставки. Керамичните съдове са порьозни (имат микроскопични пори, през които преминава въздух), ето защо за да съхранят виното в тях по-продължително време римляните ги обработвали с разтопена смола, по този начин понижавали пропускливостта на съда. Това показва, че още в древността хората са ценили отлежалите вина и са съхранявали тези от по-добри реколти.

В продължение на векове Римляните и Гърците използвали керамичните съдове за транспорт и съхранение, но с разрастването на Римската империя се появил и проблема с безопасното и удобно транспортиране на виното – керамиката е чуплива. Предпочитана напитка сред римската войска било виното, за разлика от водата то било по-безопасно и подсилвало недохранените войници. Благодарение на Галите започнала по-масовата употреба на дъбови бъчви. Римляните видели, че Галите произвеждат и транспортират бира в дъбови бъчви, които осигурявали по-голяма сигурност и удобство от керамиката. Ето че най-интересните открития са плод на случайността – с течение на времето Римляните забелязали, че виното променя вкуса и аромата си в дъбовите бъчви и развива нови приятни аромати и характеристики. За разлика от керамичните съдове, дъбът пропуска много повече кислород и така виното бързо променяло характеристиките си, като постепенно се разваляло от продължителният контакт с кислород. Така виното престанало да се съхранява за продължително време и хората свикнали да пият по-млади вина.

За доста дълъг период от време бъчвите се превърнали в основен съд за транспортиране и съхранение, а виното се консумирало по-бързо, за да не се превърне в оцет. Производителите на вино започнали да търсят алтернативи на бъчвите. До този момент (17-18 век) стъклените бутилки служели за временно съхранение и за сервиране, но не били годни за продължително съхранение. Корковите тапи на бутилките изсъхвали много бързо и се свивали, като така виното било изложено на постоянен контакт с въздуха. Най-разпространената форма за стъклена бутилка наподобявала лукова глава, тази форма не позволявала на бутилките да стоят легнали. Ето защо от средата на 18 век започнала, постепенна промяна във формата на бутилките, те започнали да се произвеждат по издължени и цилиндрични, което позволявало легналото им съхранение.

С масовото навлизане на стъклените бутилки, като съд за съхранение и транспорт се появили други проблеми. Бутилките се произвеждали ръчно от майстор стъклодув, а всеки майстор имал своя запазена форма и обем. Обемът до голяма степен зависел от възможностите на майстора и обема на дробовете му. Най-често бутилките били с обем между 600-800 мл, което създавало проблеми и възможности за измами. Ето защо  стъклото не било прието навсякъде, в Англия продажбата на вино в стъклени бутилки била забранена чак до 1860. През 1979 в САЩ се налага стандарт за обема на винените бутилки, а именно 750 мл. За да улесни търговските си отношения Европейският съюз също приема този обем за стандарт.