За да използваш Wine It UP, трябва да потвърдиш, че имаш навършени 18 години.

Етикетът ми говори: как да "прочетем" виното? - Част 1

Към блога

Следвайки неписаните закони на комерсиалното време, в което живеем, още с прекрачването на прага на който и да е магазин попадаме в света на изобилието от стоки и услуги. Всяка една от тях носи своя етикет, който представлява своеобразна „визитна картичка“ на продукта, скрит в опаковката. Като пренесем това в областта на храните и напитките, познаването на етикета и означенията върху него добива още по-сериозна важност, защото в него се съдържа информацията за качеството, състава и произхода на храната или напитката, което пък е в пряка връзка с човешкото здраве, поведение и въобще живот.

Като следствие на новите правила, наложени ни от ЕС за етикетиране на хранителните продукти, с радост наблюдаваме, че все повече хора повишават културата си на хранене, благодарение на факта, че имат възможността да направят информиран избор за това какво слагат на трапезата си, благодарение на по-достъпната и подробна информация на етикета (не че сме особено щастливи от наличието на огромния брой „несвойствени“ съставки в храната ни, но това отключва една съвсем друга тема, която няма да засягаме сега).

При виното обаче наблюденията ми показват, че не-малка част от хората, които искат да се  насладят на бутилка вино, остават разочаровани след като са я опитали, защото по една или друга причина не е оправдала очакванията им. И това не е следствие от качеството на продукта, а по-скоро от факта, че консуматора не се е ориентирал правилно по етикета какво точно вино да си вземе. Това именно ме накара да напиша настоящия материал, с цел да внесем една идея повече яснота по отношение на информацията, заключена върху винения етикет и в крайна сметка драгия читател и винолюбител да е способен да направи по-информиран избор и да се наслаждава пълноценно на виното в чашата си.

И така, като за начало ще започнем от там, че българското законодателство разделя данните, които трябва да присъстват на етикета в две групи: задължителни и незадължителни.  Задължителните са:

  1. Категория на напитката: това ще рече да се дефинира най-общо какво има в бутилката: тихо вино, пенливо вино, ликьорно вино, ароматизирано вино, оцет, коктейлна напитка на винена основа и тн. Идеята е, че на видно място на етикета трябва да присъства думата „вино“ със съответното пояснение, за да няма никакво съмнение какво точно е съдържанието на бутилката;
  2. Географското указание на виното: най-общо се дели на четири вида: ЗНП (Защитено Наименование за Произход), ЗГУ (Защитено Географско Указание), Сортово вино без ЗНП/ЗГУ и Вино без ЗГУ/ЗНП. По мое скромно мнение именно разчитането на тези указания е най- „тъмната Индия“ за консуматора, затова и ще обърнем най-голямо внимание на тях. Започваме отзад напред:
  • Вино без ЗГУ/ЗНП: този термин замести в последните редакции на закона т.нар „Трапезно вино“. Това е най-ниската  категория вино, с която най-общо казано се означават по-непретенциозните вина, в които не можем да очакваме кой знае какви забележителни вкусове, аромати, „тероар“ или сортовост. Тоест точно това, което много добре бе заключено в термина „Трапезно вино“, но по необясними за мен причини, той бе премахнат и заменен с далеч по-неразбираемото„Вино без ЗНП/ЗГУ“ (дори и във френското винено законодателство, което се смята за еталон в света, съществува понятието „Vin de table”) . При този тип вина обикновено не се посочва сорт и реколта, защото повечето не са еднородни и няма преобладаващ сорт или реколта. За направата им се използва по-нискокачествено грозде, но за сметка на това с висок добив, обикновено алкохолното съдържание е по-ниско (11-11,5%об.), както и съдържанието на всички други съставки (киселини, танини, тн.).

 

  • Сортово вино без ЗГУ/ЗНП: вината, попадащи в тази група са произведени от грозде, което не принадлежи към никое географско указание, но имат защитен сорт. Смисълът е, че те не покриват изискванията на съответния регион, за да бъдат зачислени към него, но все пак носят определени качества и характеристики, които да ги отличат от вината без ЗГУ/ЗНП. Тази категория е сравнително скоро създадена и има за цел да запълни празнината и да направи плавен преход между трапезните вина и тези със ЗГУ/ЗНП. При тях също така е позволено да се посочва сорт и реколта. Моите наблюдения са, че на пазара в момента се срещат доста приятни вина, индикирани по този начин. Да, няма да откриете в тях някаква регионална и тероарна зависимост, но пък качеството на продукта е повече от задоволително.

 

  • Вино със Защитено Географско Указание (ЗГУ): ЗГУ е най-разпространеното указание в България. Най-общо казано, когато дадено вино е обявено, че има ЗГУ (обикновено го пише някъде в горния край на задния етикет), това означава, че продуктът принадлежи към даден регион и притежава характерни вкусово-ароматични качества, произведено е от качествено грозде с ограничен добив от съответния регион. Накратко, абревиатурата ЗГУ би следвало да гарантира, че пием вино, преминало по-стриктен контрол на суровината и гарантиращо изява на определен „тероар“. И всичко това вероятно е така, но с една уговорка: преди години България бе условно разделена на 5 лозаро-винарски региона: Дунавска равнина, Черноморски регион, Тракийска низина, Розова долина и долината на р.Струма (югоизточен регион). Те много по-всеобхватно и пълно характеризираха вината, попадащи в тяхната граница и носеха в себе си по-пълноценна информация за продукта. Днес, по смисъла на българското винарско законодателство има само две географски указания: Дунавска равнина и Горнотракийска низина или с други думи разделя вината със ЗГУ на „вино от северна България“ и „вино от Южна България“. Или с още по-други думи: законодателството слага под общ знаменател например едно вино от Каберне совиньон от Плевенско и Каберне совиньон от Варненско. Или Мерло от Сандански и Мерло от Бургаско. Сами разбирате абсурда в едно такова приравняване. Но като оставим настрана тази недомислица, ЗГУ поне гарантира едно номинално добро качество на виното и  по-стриктен контрол, което би следвало да се оцени от консуматора.

 

  • Вино със Защитено Наименование за Произход (ЗНП):  тези вина, освен, че изпълняват всички изисквания, заложени в ЗГУ, принадлежат също така към точно определен микрорайон, подлежат на строг контрол по отношение на качество и използвани лозаро-винарски практики и се счита, че имат уникален вкусово-ароматичен профил разкриват в най-пълна степен „тероара“ си. Към днешна дата в България има малко над 50 различни ЗНП. Пълен списък и подробна спецификация на всеки един микрорайон,  може да откриете тук: http://www.eavw.com/index.php?menuid=6&submenuid=1214&cat=2&news=317&lg=bg

Най-общо казано, за да бъде едно вино със ЗНП, гроздето за него трябва да произлиза от точно определен район или лозе, да бъде с контролиран добив и показатели в определени граници, за него да са използвани определени добри технологични практики и да е одобрено като вино със ЗНП от съответните компетентни органи. Купувайки си вино със ЗНП би следвало да си гарантирате най-високо качество на продукта и усещане за уникалност при консумацията му.

... (следва)...