За да използваш Wine It UP, трябва да потвърдиш, че имаш навършени 18 години.

Етикетът ми говори: как да "прочетем" виното? - Част 2

Към блога

...продължение...

3. Алкохолно съдържание: виното все пак е алкохолна напитка и съдържанието на алкохол (за целите на статията, навсякъде където споменаваме „алкохол” се има предвид съдържанието на етилов алкохол- б.а.) е от фундаментално значение за качеството му. Алкохолното съдържание задължително се изписва на предния или задния етикет и се изразява в обемни проценти (%об. или %vol.). По закон виното трябва да съдържа межди 9 и 15%об. алкохол- ако е извън тези граници не може да се нарича вино (ако е под 9%об. е напитка на винена основа, ако е над 15%об.- ликьорно, подсилено или друго специално вино). Вината със ЗГУ и ЗНП най-често са в границите между 11,5 и 14,5%об., като това е в строга зависимост от сорта на виното, региона, енологичните практики и тн. (например ако вземем едно Каберне със ЗГУ от Северна България и едно Каберне със ЗГУ от Харманли или Петрич е напълно в реда на нещата това от Северна България да има с 1-2%об. по-ниско алкохолно съдържание. Това не означава, че виното е по-лошо или по-нискокачествено, просто регионалната му специфика е такава). По дефиниция по-ниският алкохол благоприятства изявата на аромата, а по-високият- подсилва структурата и тялото на виното. В този смисъл алкохолното съдържание на етикета би могло да ни насочи какъв стил вино да очакваме.

                   

4. Произход: не всички вина, които се бутилират в България се произвеждат в България. Макар и рядкост, им  български производители, които закупуват вино от друга държава и го бутилират тук с техни етикети. Освен това на пазара има и много вносни вина от цял свят. Затова е необходимо на етикета да пише произход и това най-често е държавата, в която е произведено виното (на етикетите на всички вина, произведени в България пише „Страна на произход: България“). Бутилирането на чуждо вино не е незаконно, нито пък грешно, но е добре да се проверява произхода, за да знаете какво пиете.

5. Производител/вносител: абсолютно задължително е на етикета да е упоменато кой е произвел даденото вино- име, адрес и някакъв контакт. Ако виното е вносно- горното се отнася за съответният вносител. Ако фирмата, която е произвела виното е различна от фирмата, която го е бутилирала: на етикета трябва да са упоменати и двете. Стандартният израз е „Произведено и бутилирано от…“; „Произведено от… и бутилирано от…“. На пазара има много и най-различни търговски марки, но не чак толкова много производители, така че винаги проверявайте кой е произвел вашето вино за да не се подведете по марката и да изпадате в заблуда.

6. Индикация за захарното съдържание: Под „захарно съдържание“ се има предвид количеството остатъчна захар, налична в готовия продукт. Законът не изисква да се изписва точна стойност върху етикета, но все пак трябва да има някаква индикация за това колко ориентировъчно е сладко виното. За тази цел се използват няколко понятия:

  • Сухо вино: захарно съдържание под 4 гр/л. Това на практика означава, че захарното съдържание е пренебрежимо малко и не може да окаже влияние върху вкуса на виното;
  • Полусухо вино: захарно съдържание от 4 до 12гр/л- усеща се лека сладост;
  • Полусладко вино: захарно съдържание от 12 до 45гр/л.- осезаема сладост;
  • Сладко вино: захарно съдържание над 45гр/л.- това е вече категорията на десертните вина, където вкусово сладостта преобладава.

Пример: ако на етикета на виното е записано „червено полусладко вино“- подгответе се за сладки усещания и комбинирайте с подходяща храна. Имайте предвид, че по-високото захарно съдържание обикновено е свързано и с добавянето на повече сулфити, така че не прекалявайте! :wink:

7. „Съдържа сулфити“: и като стана въпрос за сулфити- задължително е на етикета да бъдат упоменати. И тъй като напоследък истерията по сулфитите е доста голяма и им се обръща повече внимание, отколкото заслужават, искам да уточня: сулфитите, в дозите, в които се използват във винарството, за безвредни за човека! Все пак има хора, които са алергични и/или свръхчувствителни към серен двуокис, затова е необходимо тяхното наличие да бъде упоменато на етикета. Добавянето на сулфити във виното подлежи на стриктен контрол от съответните органи, има фиксирани горни граници за съдържанието им, цитирани в закона, и се следят строго, така че вероятността на пазара да се появи вино с опасни нива на сулфити е практически нулева. И не на последно място: всяко вино по дефиниция съдържа някакво количество сулфити, защото те са един от стотиците естествени вторични продукти, продуцирани от дрождите във виното по време на ферментация!

        

Все пак в биологичните (органични) вина, максималните допустими стойности на сулфити по закон са занижени с около 30-40%, така че ако сте чувствителни на тази тема- може да се насочите към този тип продукти. В България вече има няколко изби които са сертифицирани и произвеждат биологични вина с много високо качество, а отскоро започнаха да се появяват и т.нар „натурални вина“, вина без добавени сулфити, „ориндж“ вина и тн., така че алтернатива има, за тези които я търсят. Каквото и вино да предпочетете обаче, винаги следвайте златното правило: консумирайте с удоволствие и мярка, за да не съжалявате на сутринта! J

 

8. Всяка бутилка вино, която си купувате от магазина/ресторанта трябва да има партиден номер на задния етикет. Ако няма- това е сигурен признак, че някой се опитва да ви измами. Освен това, ако някога случайно попаднете в ситуация, в която се налага да направите рекламация на производителя- първото нещо, за което ще ви питат е „Откъде закупихте бутилката?“, а второто: „Кажете ни партидния номер, ако обичате!“. 

...следва...