За да използваш Wine It UP, трябва да потвърдиш, че имаш навършени 18 години.

Произход и историческо развитие на лозата и виното

Към блога

В исторически план лозата е едно от най-древните и най-рано култивирани от човека растения. Палеонтологични останки доказват, че лозата като растителен вид се е появила в края на кредния период (преди около 70млн. години), т.е. още преди появата на човека. От този древен прародител, впоследствие, през терциерния период, се е появил родът Vitis, към който принадлежат всички видове лози, имащи значение за лозарството и винопроизводството днес. Доказателство за това е открито в департамента Марна във Франция, където са наблюдавани отпечатъци от листа на най-стария европейски вид лоза Vitis sezannensis Saporta. Този вид, за съжаление, е отдавна изчезнал. До настъпването на ледниковия период родът Vitis претърпява сериозно развитие и се е наблюдавало голямо разнообразие от родове. С идването на ледниковия период обаче настъпва постепенното изчезване на видовете лози от род Vitis и към неговия край може да се приеме със сигурност, че в Средна и Северна Европа лозовото растение е било напълно изчезнало. Запазили са се видове само в районите на юг от Алпите и на територията на днешна Южна Франция.

След ледниковия период, обаче, започва обратното разпространение на лозовото растение отново на север и то достига дори до територията на днешна Швеция, за което свидетелстват археологически находки. Така наречената „дива лоза” е била много разпространена в Южна Европа, още преди появата на човека. След появата му има свидетелства, че той е използвал за храна дребните плодове на дивата лоза. Тя е пряк предшественик на съвременната питомна лоза. Опитомяването на лозата и отглеждането й като културно растение е бил естествен и изключително бавен процес, който е протичал неравномерно в различните райони. С появата на човека през каменната епоха се слага началото и на т. нар. „номадско земеделие”, т. е. използване на гроздето от дивите лози за ядене и вино. Правенето на вино предшества отглеждането на лозата като културно растение. Гроздови семки са били открити и в праисторически езерни жилища на територията на днешна Швейцария, което е доказателство, че първобитният човек и използвал плодовете на лозата. Одомашняването на дивата лоза започва около 10-то хилядолетие пр. н. е., заедно с появата на първите хора с уседнал начин на живот и примитивно земеделие. Доказателство за древността на лозовото растение е и фактът, че дори и в най-старите познати езици има дума за означаване на лозата и гроздето (напр. санскритската дума за грозде е „rasa”, която с времето е преминала в латинския „raccemus" - грозде, а от там във френския „raisin”). Въз основа на анализ на исторически данни, повечето автори считат, че родината на лозата като културно растение е западна Азия и по-точно южните части на Каспийско и Черно море, Кавказ, Мала Азия, Сирия, Иран и долините на реките Тигър и Ефрат, което съвпада с териториите на древните източни цивилизации. Пътят на разпространение на културната лоза в периода до новата ера е бил от изток на запад, т. е. от Мала Азия и Задкавказието, през Балканския и Апенински полуостров към Западна Европа. Има много исторически паметници, изображения и писмени знаци, които недвусмислено показват, че лозата като културно растение със сигурност е била позната към 5-то хилядолетие преди Христа в Сирия, Месопотамия и Египет, откъдето към 3-то хилядолетие преди Христа е пренесено в Тракия и Гърция, а от там впоследствие към Италия и Западна Европа.

Много важна роля в разпространението на лозарството и винарството имат гърците и римляните. Виното се е превърнало в съществена част от живота на древните гърци, а след това и на римляните, докато на други места, където също виреели лози (Персия, Индия, Китай), виното не повлияло съществено и не се настанило трайно в живота на хората. Поради тази причина Бог Дионис бил на почит при гърците, така както Бакхус при римляните.

Гърците вярвали, че Бог Дионис е донесъл лозата по техните земи от Мала Азия, а впоследствие те са я разпространили в Адриатика. От своя страна римляните разпространили лозарството в Европа – Франция, Англия, днешна Германия и Иберийския полуостров. С разрастването на римската империя, нараствал и култът към Бакхус.

Християнството помогнало много за разпространението на виното и лозата, тъй като виното било неразделна част от религията - то символизирало кръвта на господ в Евхаристията (Свето Причастие). С разпространението на християнството на запад се увеличила и необходимостта от лозови насаждения. Благодарение на религията и на тази необходимост от вино за ритуалите, виното се запазило и продължило да се разпространява и през Средновековието, и след разпадането на Римската империя. През Средновековието монасите били хората, които се занимавали с отглеждането на лози и правенето на вино, за да могат да осигурят вино за християнските ритуали. Виното им било необходимо не само заради Евхаристията, но и за гостите на манастира, тъй като през тази епоха манастирите били единствените места, където пътуващите можели да пренощуват. Монасите били първите, които започнали да изследват как факторите на околната среда влияят на виното и лозата.

Наред с винените сортове лози, се разпространяват и десертните. Те също се придвижват от изток на запад, но през Северна Африка и Пиринейския полуостров към Западна Европа. След упадъка на древните източни цивилизации, лозата отново променя своя курс на разпространение и от Западна Европа поема към Северна Африка и средиземноморските острови (1421 г), Северна Америка (1612 г), Китай (1712 г), Калифорния (1796 г), Австралия (1850 г) и др.

Следва продължение...

 

Автори: Д. Иванов, А. Чиликов

Използвана литература:

  • К.Катеров, В.Пейков, М.Иванов, „Практическо лозарство с ампелография”, изд. „Дионис”, 2005г.
  • проф. Н.Неделчев, проф.д-р М.Кондарев, „Лозарство”, изд. „Христо Г. Данов”, 1962г.
  • Колектив, „Българска ампелография”, т.1, изд. на БАН, 1990г.
  • Jancis Robinson (2006), The Oxford companion to wine, Oxford university press.